Поэты. Лалка Павлова

Ивану Гранитскому



В своей судьбе они не одиноки.

Несут из прошлых жизней руны

старинных тайн, что вписаны в их память;

в их мыслях бродят тени праотцов,

колдуний и пророчиц;

пересекают души их пути,

что боль тысячелетиями точит,

скорбь мировая гложет их сердца

и веру их в грядущий день

ржа разъедает...

Хотят в истоке Слова бытия

пыльцу узреть ребяческого смеха;

средь воя злобного метелей зимних

весенних ветров песню уловить;

и мёд вкусить из уст влюблённых,

и яд из чаши друга;

почуять аромат раскрывшихся цветов,

но и скалы, что сыпется песком,

пронзительную боль...

Их жизнь ранят крики Баха,

Бетховена их вопрошают ноты.

Перед Гогена "Жёлтым Иисусом"

постигли Истину -

уловят их слова

скорбь мрака, что в зенице света тает,

тогда лишь в раковине вечности,

спустя века,

им жемчугом стать суждено.


*


На Иван Гранитски



Те никога не са самотни в свойта орис.

От минали животи носят руни

за тайни стари, в паметта им вписани;

сред мислите им бродят сенките

на праотци, на веди и пророчици;

душите им пресичат пътища,

хилядолетия изронвани от болка;

всемирна скръб дълбае им сърцата,

и вярата им в утрешния ден

ръжда разяжда…

Те искат в извора на Словото на битието

да видят цветния прашец на детски смях;

сред воя зъл на зимните вихрушки

да доловят на пролетния вятър песента;

да вкусват мед от устните на влюбени,

но и отровата от чаша на приятел;

уханието да усетят на цветя разцъфнали,

но и пронизващата болка на скалата,

когато се превръща в пясък…

Живота им раняват воплите на Бах

и питащите ноти на Бетовен.

Пред „Жълтия Исус” на Пол Гоген

са проумели Истината,

че само ако думите им уловят

скръбта на мрак

стопяващ се в зеницата на светлината,

тогава в мидата на вечността,

след векове, ще се превърнат в бисери.


Перевод с болгарского:
Дмитрий Волжанин


Рецензии