О том, как ёжик Пулко жену себе искал
Красимир Георгиев
ТАРАЛЕЖ
Тръгна таралежът Пулко
да си търси булка.
От седефена къщурка
мома Костенурка,
пременена и красива
му каза свенливо:
„– Ти си, Еж, приятел славен,
но си много бавен,
а освен туй, Ежко, също
ти си нямаш къща!”
Ежко след това застана
пред мома Лисана.
Тя му каза нежно:
„– Еж,
ти месо не ядеш,
а пък Лиса люби множко
разните му там кокошки.
Тръгнал си да се сватосваш,
а ядеш само постно!”
Ето я до зелка синя
и момата Заекиня –
Ежко като чу, тя страшно
много се изплаши
(ах,
че страх!):
„– Ти бодеш,
Таралеж!”
Катеричката-момичка
до една елхичка
друг кусур не му намери:
„– Ти не се катериш,
как в хралупата ни, Ежко,
ще ми носиш лешник?”
А Мравучка хубавица
сбръчка
тънки вежди –
каза:
„– Не искам дечица
мравкотаралежи!”
Дълго бежкото-жениха
хич не одобриха,
но намери ежът Пулко
сред гората булка:
стана му женица Свежка –
малка таралежка.
Вольный перевод с болгарского
Ёжик Пулко.
Курс норд-вест,
в лес,
на ярмарку невест.
В перламутровой
светлице
дева молодится...
Костенурка*
так правдиво
говорит стыдливо:
- «Ты хороший ёжик,
славный,
но не самый
главный
и про дом,
вопрос не скромный...
Ёжка…
ты бездомный!»
Вот
Лисаночка невеста:
- «Ёжик-тили-тесто,
Ты не мой
герой романа -
говорит Лисана -
я ежей не обижаю,
мяско обожаю…
курочек!..
и… ёж твой клёш,
жаль, что кур
ты не крадёшь...»
Вот
зайчиха молодая:
- «По капустке
я страдаю.
Взрослая
уже вполне...
но твоей
стать страшно мне.
Ты такой колючий
– Страх!
Как представлю,
сердце
– ах! -
если ты
к себе прижмёшь...
Пулко ёж...»
Только
белочке невесте
жаль -
они не вместе:
- «Ты, увы,
мой милый ёжик,
влезть на дерево
не сможешь,
в дом
грибочков
принести…
Жаль…
прости меня,
прости…»
Вот
невеста -
муравьица...
опустив ресницы,
в дрожь,
шепчет: - «Жуть,
ну ты даёшь,
сын, представь,
мурашкоёж...»
А когда
шумиха спала,
всё как должно
стало.
Взял ёж Пулко,
не помешкав,
в жёны ёжку -
Свежку,
без затей...
Важна порода
для продленья
рода.
* костенурка - черепаха
Свидетельство о публикации №121010601767