О том, как ёжик Пулко жену себе искал
Ёжик Пулко. Курс Норд-Вест,
в лес, на ярмарку невест.
В перламутровой светлице
дева молодится.
Костенурка* так правдиво
говорит стыдливо:
- «Ты хороший Ёжка, славный,
но не самый главный.
и про дом вопрос не скромный...
Ёжка… ты бездомный.»
Вот Лисаночка - невеста:
- «Ёжка - тили-тесто,
"Ты не мой герой романа, -
говорит Лисана -
я ежей не обижаю,
мяско обожаю… курочек!..
и… "ёж-твой-клёш",
жаль, что кур
ты не крадёшь.»
Вот зайчиха молодая:
- «По капустке я страдаю.
Взрослая уже вполне...
но "твоей" стать страшно мне.
Ты такой колючий – страх!
Как представлю, сердце – ах! -
если ты к себе прижмёшь
пылко, ёж...»
Только белочке невесте
жаль - они не вместе.
"Жаль, что ты, мой милый ёжик,
влезть на дерево не сможешь,
в дом, грибочков принести…
Жаль… прости меня, прости…"
Вот невеста - муравьица,
опустив ресницы,
в дрожь, шепчет:
- «Жуть, ну ты даёшь,
сын, представь, "мурашкоёж...»
А когда шумиха спала,
всё как должно стало.
Взял ёж Пулко,
не помешкав,
в жёны ёжку - Свежку,
без затей. Важна порода
для продленья рода.
* костенурка - черепаха
Красимир Георгиев
ТАРАЛЕЖ
Тръгна таралежът Пулко
да си търси булка.
От седефена къщурка
мома Костенурка,
пременена и красива
му каза свенливо:
„– Ти си, Еж, приятел славен,
но си много бавен,
а освен туй, Ежко, също
ти си нямаш къща!”
Ежко след това застана
пред мома Лисана.
Тя му каза нежно:
„– Еж, ти месо не ядеш,
а пък Лиса люби множко
разните му там кокошки.
Тръгнал си да се сватосваш,
а ядеш само постно!”
Ето я до зелка синя
и момата Заекиня –
Ежко като чу, тя страшно
много се изплаши
(ах, че страх!):
„– Ти бодеш, Таралеж!”
Катеричката-момичка
до една елхичка
друг кусур не му намери:
„– Ти не се катериш,
как в хралупата ни, Ежко,
ще ми носиш лешник?”
А Мравучка хубавица
сбръчка тънки вежди –
каза: „– Не искам дечица
мравкотаралежи!”
Дълго бежкото-жениха
хич не одобриха,
но намери ежът Пулко
сред гората булка:
стана му женица Свежка –
малка таралежка.
Свидетельство о публикации №121010601767