Андрей Ковалёв. Это не сотрётся из памяти. Рус. Бе

Я приближался к тебе не год и не два.
Я открывал эту дверь, касаясь едва.
Я и не думал о нас, и не мечтал,
Но этот день, этот час все-же настал!

Ты подошла, и как выстрел тока разряд -
Я не успел даже в мыслях вернуться назад.
Боюсь влюбиться и сразу все потерять,
Но вспоминаю о нас опять и опять.

Это не сотрется из памяти!
Это будет вечно за мной идти:
По пятам, городам, странам, континентам!
Это не сотрется из памяти!
Это будет вечно к тебе вести;
Ни за что, никогда не забуду это!

Я вспоминаю тот день до мелочей.
Я согреваю постель, где ты стала моей.
Мне не забыть о тебе и не сбежать,
Я возвращаюсь в тот день, опять и опять!

  Гэта не сатрэцца з памяці

Я набліжаўся да цябе не год і не два.
Я адкрываў гэтыя дзверы, дакранаючыся ледзь.
Я і не думаў пра нас, і не марыў,
Але гэты дзень, гэта гадзіна ўсё-ж надышла!

Ты падышла, і як стрэл току разрад -
Я не паспеў нават у думках вярнуцца назад.
Баюся закахацца і адразу ўсё страціць,
Але ўспамінаю пра нас ізноў і зноў.

 Гэта не сатрэцца з памяці!
Гэта будзе вечна за мной ісці:
Па пятах, гарадам, краінам, кантынентам!
Гэта не сатрэцца з памяці!
Гэта будзе вечна да цябе клікаць;
Ні завошта, ніколі не забуду гэта!

Я ўспамінаю той дзень да дробязяў.
Я саграваю пасцелю, дзе ты стала маёй.
Мне не забыцца пра цябе і не збегчы,
Я вяртаюся ў той дзень, зноў і зноў!

   Построчный перевод на белорусский язык Максим Троянович


Рецензии