Дмитрий Горчаков Стансы Станси

„СТАНСИ” („СТАНСЫ”)
Дмитрий Петрович Горчаков (1758-1824 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


Дмитрий Горчаков
СТАНСИ

Спокоен час животът с мен не сподели
и сред тълпа с коварни хора ме остави;
срещу честта аз виждах облак от стрели
и помрачено бе достойнството от завист.

Разкош и рангове за мен нелеп са сън,
причина в тях съзрях за глупостта в живота.
Терзаех се, дочул бедняшки стон навън,
и паяжината видях в света на злото.

Понасях ругатни безброй, охулен бях,
посрещах не в дела, а в думи добродетел
и царстващата над света лъжа видях,
и само на беди на смъртни бях свидетел.

Сърдечни скърби да избегна не успях,
измамен от любовниците бях безсрамно
и както да съм строг и честен се старах,
бях жертва на мошениците все по-явно.

За сетен път света ни слънчев виждам аз,
към смъртния си одър кротко приближавам.
Приятен е за мен последният ми час
и смело в бездната на вечността оставам.


Ударения
СТАНСИ

Споко́ен ча́с живо́тът с ме́н не сподели́
и сред тълпа́ с кова́рни хо́ра ме оста́ви;
срещу́ честта́ аз ви́ждах о́блак от стрели́
и помраче́но бе досто́йнството от за́вист.

Разко́ш и ра́нгове за ме́н неле́п са съ́н,
причи́на в тях съзря́х за глупостта́ в живо́та.
Терза́ех се, дочу́л бедня́шки сто́н навъ́н,
и па́яжината видя́х в света́ на зло́то.

Пона́сях ругатни́ безбро́й, оху́лен бя́х,
посре́щах не в дела́, а в ду́ми доброде́тел
и ца́рстващата над света́ лъжа́ видя́х,
и са́мо на беди́ на смъ́ртни бя́х свиде́тел.

Сърде́чни скъ́рби да избе́гна не успя́х,
изма́мен от любо́вниците бя́х безсра́мно
и ка́кто да съм стро́г и че́стен се стара́х,
бях же́ртва на моше́ниците все по-я́вно.

За се́тен пъ́т света́ ни слъ́нчев ви́ждам а́з,
към смъ́ртния си о́дър кро́тко приближа́вам.
Прия́тен е за ме́н после́дният ми ча́с
и сме́ло в бе́здната на вечността́ оста́вам.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Дмитрий Горчаков
СТАНСЫ

Спокойного часа я в жизни не имел,
Коварствами людей отвсюду окруженный;
Противу честности я видел тучу стрел
И завистию блеск достоинств помраченный.

Я пышность и чины считал за вздорный сон;
В них видел глупости сугубую причину.
Терзался, слушая вседневно бедных стон
И бесконечную зря в мире зол пучину.

Ругательства сносил несчетны от святош,
Не в деле, но в словах встречая добродетель;
И, царствующу зря везде над светом ложь,
Я смертных только был лишь бедствия свидетель.

Сердечных горестей избегнуть я не мог.
Любовницей моей обманут был бесстыдно,
Чем больше в честности старался быть я строг,
Тем более плутам был жертвой очевидно.

Свет солнечный теперь в последний видя раз,
Я к смертному одру спокойно приближаюсь.
Не страшен для меня, приятен смерти час,
И в бездну вечности я смело погружаюсь.

               1804 г.



---------------
Руският поет, писател и драматург Дмитри Горчаков (княз Дмитрий Петрович Горчаков) е роден на 1/12 януари 1758 г. в с. Пушкино, Костромска губерния. Средно образование получава в пансиона към Московския университет, където се обучава по френски и немски, философия и естествени науки. Като младеж е зачислен в армията, участва в походите при Хотин, Кубан и Крим. През 1790 г. се сражава при обсадата и щурма на турската крепост Измаил. След 1807 г. е губернски прокурор в Псков, прокурор в Таврическа губерния, отговорен служител в Министерството на народната просвета в Санкт Петербург. От 1813 до 1816 г. е вицегубернатор на Костромска губерния. Взима активно участие в дейността на московската масонска ложа. Публикува стихове, сатири и епиграми в издания като „Аониды”, „Санкт-Петербургский Меркурий”, „Минерва”, „Друг просвещения”, „Чтении”, „Сын Отечества” и др. Автор е на сатирични битови пиеси като „Калиф на час” (1786 г.), „Счастливая Тоня” (1786 г.), „Баба Яга” (1788 г.), „Разговор. Он и Я” (1790 г.), на комедията в стихове „Беспечный” (1799 г.), повестта „Пламир и Раида” (1796 г.) и др. Член е на Русийската академия (1807 г.), действителен член е на литературното обществото „Беседа любителей русского слова” (1811 г.). Умира на 29 ноември/11 декември 1824 г. в Москва. Негови стихове са публикувани през 1827 и 1828 г. в алманах „Памятник отечественных Муз”, негови избрани съчинения са издадени през 1890 г.