Игорь Северянин Вы, те Вие същите

„ВИЕ СЪЩИТЕ” („ВЫ, ТЕ”)
Игорь Васильевич Лотарев/ Северянин (1887-1941 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


Игорь Северянин
ВИЕ СЪЩИТЕ

Вий, тез с кълбото мъртво на гърба ви стар,
напълнено Бог знай с какви ненужни вещи,
запалихте ли в себе си такъв пожар,
какъвто моят огън зад предела срещна?

Вий, тез, които учат, за да са глупци,
вий, неподготвените за възторг и чувства,
вий, пролетарии и ярки големци,
до новото разпятие не ще ви пусна.

Сияйното във вас събужда злобен стон –
господно или на поета в строфи само.
Помнете: вбит е там последният пирон,
кован за Кръста – и Голгота втора няма!


Ударения
ВИЕ СЪЩИТЕ

Вий, те́з с кълбо́то мъ́ртво на гърба́ ви ста́р,
напъ́лнено Бог зна́й с какви́ нену́жни ве́щи,
запа́лихте ли в се́бе си такъ́в пожа́р,
какъ́вто мо́ят о́гън зад преде́ла сре́щна?

Вий, те́з, кои́то у́чат, за да са глупци́,
вий, неподго́твените за възто́рг и чу́вства,
вий, пролета́рии и я́рки големци́,
до но́вото разпя́тие не ще ви пу́сна.

Сия́йното във ва́с събу́жда зло́бен сто́н –
госпо́дно или на пое́та в стро́фи са́мо.
Помне́те: вби́т е та́м после́дният пиро́н,
кова́н за Кръ́ста – и Голго́та вто́ра ня́ма!

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Игорь Северянин
ВЫ, ТЕ

Вы, те, что носите на плечах мертвый шар,
Наполненный Бог весть какой ничтожной дрянью,
Сумели ли бы вы зажечь в себе пожар
Такой, как я зажег за недоступной гранью?

Вы, те, что учитесь, чтоб ничего не знать,
Вы, незнакомые с восторгом восприятья,
Вы, пролетарии и блещущая знать,
Я вас не допущу до нового распятья.

Все светозарное в вас пробуждает злость, –
Будь это Сам Господь или поэта строфы.
Но помните одно: забит последний гвоздь,
Что кован для Креста, – и нет второй Голгофы!

               1909 г.



---------------
Руският поет, писател, драматург и преводач Игор Северянин (Игорь Васильевич Лотарёв/ Северянин) е роден на 4/16 май 1887 г. в Петербург. Редовно публикува поезия от 1904 г. Съосновател е на литературното направление егофутуризъм (1911 г.). От 1918 г. живее в Естония. Превежда поезия от френски, естонски, полски и югославски поети. Преводач и съставител е на антологията с естонски поети на руски език „Поэты Эстонии” (1928 г.). Гастролира в различни страни на Европа и изнася публични четения в Латвия, Литва, Полша, Германия, Дания, Чехословакия, Финландия, България, Румъния, Югославия, Франция и др. Автор е на над 50 стихосбирки, сред които „Зарницы мысли” (1908 г.), „А сад весной благоухает” (1909 г.), „Интуитивные краски” (1910 г.), „Весенний день” (1911 г.), „Качалка грёзэрки” (1912 г.), „С крестом сирени” (1913 г.), „Громокипящий кубок” (1913 г.), „Златолира” (1914 г.), „Victoria regia” (1915 г.), „Поэзоантракт” (1915 г.), „Ананасы в шампанском” (1915 г.), „Собрание поэз” (1918 г.), „За струнной изгородью лиры” (1918 г.), „Поэзо-концерт” (1918 г.), „Creme de Violettes” (1919 г.), „Puhajogi” (1919 г.), „Вервэна” (1920 г.), „Менестрель” (1921 г.), „Миррэлия” (1922 г.), „Падучая стремнина” (1922 г.), „Плимутрок” (1922 г.), „Фея Eiole” (1922 г.), „Соловей” (1923 г.), „Трагедия титана” (1923 г.), „Солнечный дикарь” (1924 г.), „Роса оранжевого часа” (1925 г.), „Колокола собора чувств” (1925 г.), „Рояль Леандра” (1925 г.), „Классические розы” (1931 г.), „Адриатика” (1932 г.), „Медальоны” (1934 г.), „Рояль Леандра” (1935 г.) и др. Умира на 20 декември 1941 г. в гр. Талин, Естония.