Теодор Траянов. Волшебная ночь

Теодор Траянов (1882-1945 г.) Болгария
Перевела с болгарского языка Инесса СОКОЛОВА

ВОЛШЕБНАЯ НОЧЬ

Пред тем как звёздочки поблекнут,
при раннем утре, на заре,
в тумане призраки исчезнут
в лесах, как в сказке, на горе.

Шепчу природе: – Просыпайся! –
а сердцу, с тайною в груди:
– Волшебной лире улыбайся
и светлой неге впереди.

В ответ встречают хороводы,
как в сказке, на вершинах гор,
и сердцу имя шепчут своды,
зовёт меня небес простор.

Я вспоминаю взгляд горящий
и призрачный, в тумане, лес,
слезу твою, и в настоящем –
луч солнца, жизнь полна чудес.
---

Оригинал: http://stihi.ru/2020/07/06/3530
на странице Красимира Георгиева

ВЪЛШЕБНА НОЩ (Теодор Траянов)

Преди звездите да затлеят,
преди зора да зазори,
мъгли се призрачно люлеят
над самодивските гори.

Към тебе тръгвам, буден дебна
какво сърцето ми таи,
а в него лирата вълшебна
безшумно звуците струи.

В ответ се хоровод въззима
по самодивски върхове,
сърцето шепне твойто име,
душата скръбно те зове.

Аз знам, че твоят взор посреща
деня над призрачни гори,
и не в роса – в сълза гореща
лъчът на утрото гори.