Атанас Далчев. Рабочий

Работник

Той е един добряк с лице широко
и малки, но усмихнати очи,
със гръб голям като калкан на къща
и със нехаен, разлюлян вървеж
на силен мъж. Той е работник; носи
широки кадифени панталони,
пристегнати на глезените; връзва
червена кърпа на врата си; пуши
весден лула; чете «L'ami du peuple».

Ний сме съседи двамата. Дели ни
един пустинен тесен двор и моят
прозорец гледа в неговия точно.
И всяка вечер аз го виждам как
след дълга тежка работа вечеря
със лакти върху дървената маса.

До него, седнала на стол, жена му
говори за домашните покупки,
а малката им дъщеря стои
и гледа нежно как яде баща й
или издухва сребърната пара
от супата му. Той яде сериозен,
безмълвно. Над главата му сияе
запалената лампа като нимба.

Атанас Далчев


Рабочий

Силён как бык. Добряк широколицый.
Свиные, но улыбчивые глазки.
Спина крепка что каменный простенок.
Размашиста моряцкая походка.
На шее красный шёлковый платок.
Рабочий ходит в бархатных штанищах–
застёжки на лодыжках, курит трубку,
читает от доски «L'ami du peuple».

Соседи мы. Пустынный, тесный дворик.
Моё окно в его в упор глядится.
Я каждый вечер вижу, как рабочий
вслед долгой и нелёгкой смены,
поставив локти на стол деревянный
хлебает луковый домашний суп.

Накрыв на стол, жена садится рядом,
и говорит о ценах и покупках.
Отца дочурка нежно созерцая,
сдувает пар серебряный с тарелки.
Рабочий ест молчком, с серьёзным видом,
зелёной лампы нимбом осиян.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы