Александр Блок - Сирин и Алконост

Александр Блок
Сирин и Алконост

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

СИРИН И АЛКОНОСТ*
Птиците на радостта и тъгата

Разпръсва гъстите къдрици
с глава, отметната назад,
отправя Сирин над вълните
блаженстващ поглед в райски свят.

И, затаила в гръд дихание,
крила отваря към лъчи,
и вдишва тя благоухание
от пролет, пълна със мечти...

И нежност буйна и усилна
замрежва бляскави очи...
И ето, миг, крила ще вдигне,
ще отлети във сноп лъчи!

А другата - безкрайно тъжна,
унила, изтощена в скръб...
Със мъка всекидневна пълна
е нейната висока гръд...

Напевен стон от глъбината,
ридание в гръдта лежи,
над трона й, закрит в клонака,
пак черното крило кръжи...

Далече - мълнии червени,
помръкват ясни небеса...
От миглите окървавени
текат сълза подир сълза...

23-25 февруари 1899
С-Петербург
Превод: 24.08.2019 г. 14:30 ч., София

* Стихотворението е написано по впечатление от едноименната картина на руския художник Виктор Михайлович Васнецов.

------------------------------------

РазпрЪсва гЪстите къдрИци
с главА, отмЕтната назАд,
отпрАвя СИрин над вълнИте
блажЕнстващ пОглед в рАйски свЯт.

И, затаИла в грЪд дихАние,
крилА отвАря към лъчИ,
и вдИшва тЯ благоухАние
от прОлет, пЪлна със мечтИ...

И нЕжност бУйна и усИлна
замрЕжва блЯскави очИ...
И Ето, мИг, крилА ще вдИгне,
ще отлетИ във снОп лъчИ!

А дрУгата - безкрАйно тЪжна,
унИла, изтощЕна в скрЪб...
Със мЪка всекиднЕвна пЪлна
е нЕйната висОка грЪд...

НапЕвен стОн от глъбинАта,
ридАние в гръдтА лежИ,
над трОна й, закрИт в клонАка,
пак чЕрното крилО кръжИ...

ДалЕче - мЪлнии червЕни,
помрЪкват Ясни небесА...
От мИглите окървавЕни
текАт сълзА подИр сълзА...

----------------------------------------

СИРИН И АЛКОНОСТ*
Птицы радости и печали

Густых кудрей откинув волны,
закинув голову назад,
бросает Сирин счастья полный,
блаженств нездешних полный взгляд.

И, затаив в груди дыханье,
перистый стан лучам открыв,
вдыхает всё благоуханье,
весны неведомой прилив...

И нега мощного усилья
слезой туманит блеск очей...
Вот, вот, сейчас распустит крылья
И улетит в снопах лучей!

Другая – вся печалью мощной
истощена, изнурена...
Тоской вседневной и всенощной
вся грудь высокая полна...

Напев звучит глубоким стоном,
в груди рыданье залегло,
и над её ветвистым троном
нависло чёрное крыло...

Вдали – багровые зарницы,
небес померкла бирюза...
И с окровавленной ресницы
катится тяжкая слеза...

23-25 февраля 1899
С-Петербург
---------------
 *Стихотворение написано под впечатлением от одноимённой картины русского художника Виктора Михайловича Васнецова.

Художник: Васнецов Виктор Михайлович (1848-1926)