Аутодафе

Аутодафе
Автор – Величка Богданова Николова – Литатру1


Пристигна, пристигна днес топлият юли.
Надипли на *бали узряло жито.
А там във селата – ухае на дюли,
със цветност по- златна от лунно злато.
Във гьола не стихва концертът от жаби.
Приглася им местният стар *дангълак
Подготвят си хурките старите баби,
а дядовци дялкат чекръци до мрак.

Народът ни щъка наляво, надясно…
И двете посоки са с хлъзгав терен.
Която да хване, за него е ясно –
отново ще бъде измамен – *вмерзен!
Пък вечер щом лунният сърп се покаже –
денят ни – *Гаврош - вече ляга да спи,
но първо си сваля цървулите, даже
ги чисти от гадните тежки злини.

Сънува Гаврошът, сънува пиано,
подскачащи ноти, танцуващи с Лист.
Сънува и стихче с омая заляно
и хора щастливи, и с поглед лъчист.
Денят заран вечно се мръщи глупешки.
Запалва цигара, но няма кафе. . .
И тръгва прегърбен, с товара човешки
към своето тежко аутодафе.


*бали    = натрупано на купи сено (от жито,...)
*вмерзен = омърсен, замърсен, презрян, оскърбен, омерзен,...
*дангълак= дрипльо,бедняк,...
*Гаврош  = в стиха: денят, ежедневието на народа


Литатру1
2019-09-13
02:30