Закъсняла носталгия, бащин дом

http://www.stihi.ru/2019/08/19/8381:  бг-ру  (перевод - Любовь Цай)

Търкулна се кълбото на живота.
Нанизах възраст - двадесет и... ех!
Аз мъж не съм и не отидох в рота,
а учих яко и... на път поех.

Годините летяха като птици…
Събития се нижеха безспир.
Възторгвах се от чуждите звездици,
а родните забравих най- подир.

Развиваше *кълбото своята нишка…
Зъл вятър покрай мен се разрази.
За роден дом се сетих със въздишка.
Носталгията с взрив ме порази!

Аз днес стоя наведена пред двора.
В косата ми е мъдрото сребро.
Не чух мучащи крави от обора.
Не ме посрещна кучето добро!

Не чух и кукуригане петльово,
не се умилна котка покрай мен,
а вятърът се шмугна наготово
край пантите на вратника сломен.

Понечих да се пъхна след ветреца,
но пантата заяде на инат,
а портата, увита със лиани
се бореше за стария си врат.

Лианите – нахални, упорити,
по- здрави от магарешко седло,
ме спъваха, все повече сърдити,
че стъпвам върху тяхното легло.

Пълзяха по дървета необрани,
убиваха и клончета, цветя...
А вишните - от слънцето пияни,
отрониха последните листа.
 
Днес, къщата, скрибуцаща от старост,
ме срещна със отворени врати!
Не ме посрещна майка ми със радост!
Баща ми не изрече: - Как си ти?
До прага ни цъфтеше чудна лайка,
прошепна ми: - Тъгата ги стопи!

Днес моят дом, днес, моята родна къща
ме гледа със зарадвани очи...
Щастлива е, че в нея се завръщам -
детето от отминалите дни!


Величка (Литатру)


Литатру1
2.3.2018 г. 08:09 ч.
(Снимката е от Фейсбук!)