Ненужната мечта

Едно гнездо със две врабчета,
една любов в две сърчица…
Какво по- мило в таз планета,
щом те се топлят с любовта!
...

Една мечта към мен хвърчеше,
но се набутала в боклук.
Сменила сто легла... безчетни,
делейки нощи с друг... и с друг...
Забравила, че аз я чакам
и все си търсела съпруг.

Но тя дойде при мен внезапно,
покрита с кал и със боклук.
Бе погрозняла, крива. Дреме…
Почувствах, че ми стана жал.
Приех я, „дявол да го вземе”!
Но... в мен – мъжът бе остарял!
Мечтата вече ми е бреме.
Отдавна бях това разбрал.
Ех, май и тя го подразбра!...
...
А пък врабчетата строяха
гнезда за своите деца…

*
( От книгата ми " Барабаните на любовта", от поредицата - "Цветно мастило" )

Литатру1


Рецензии
Не зная язык, можно понять, нет, услышать грустную мелодию, почувствовать полный вкус...

Рада знакомству, здравствуйте в радости!
не прощаюсь,

Суламита Занд   17.08.2019 22:22     Заявить о нарушении
Спосибо, дорогая Суламита!
И я не пращаюсь!
Придите сюда, снова!
Я буду рад! :)
Литатру

Величка Николова -Литатру 1   17.08.2019 22:52   Заявить о нарушении