Пей, приятелю - вдъхновение от А. Романов

          http://www.stihi.ru/2019/07/27/5571 - историята на вдъхновението за това стихотворение:

ПЕЙ, ПРИЯТЕЛЮ, ПЕЙ (УСМИХВАЙ СЕ, ПРИЯТЕЛЮ)
Автор - Величка Николова - Литатру1


          Някой казал е веч`: - Отиди надалеч -
          любовта ще забравиш!
          Но дали е така? Но дали е така?!
          Ти, какво ще добавиш?   
         
          Аз вървя с есента, аз вървя с есента
          и усмихвам се вече.
          Вейка свири с уста, а до мен -
          есента ми дарява елече.
         
          - Ще ти трябва елек във живота - нелек.
          Нека той да те топли.
          - Аз не искам елек! Любовта е мой лек.
          Тя ще спре моите вопли!
         
          Любовта, любовта, но къде ли е тя?!
          Кой ли, кой ще ми каже?!
          - Тя е в клонче до мен, тя е в пролетен ден,
          тя е в зимата даже!
         
          Пей, приятелю, пей - този нежен рефрен
          и усмихвай се вече.
          Пей, приятелю, пей... Обич има и в мен!
          Не отивай далече.

          Пей, приятелю, пей... Любов има и в мен,
          не търси надалече, не търси надалече, не търси...
          Ех, обичай ме вече!
          ;)

          Величка – Литатру1

(Вдъхновена от Алексей Романов – руски поет)