Луната е омагьосана, в кн. Твоето момиче, прев

Луната е омагьосана жена
Автор: Величка Николова - Литатру1


Дъждът се сипе като в сън
и цяла вечност към земята пада.
Чия душа се скита вън
и рони сълзи като кавалкада.

Чия душа на този дъжд
със вой пронизва тишината в мрака.
Дали е вълк или е мъж,
захвърлящ горестта си там, в сумрака.

Дъждът се сипе като в сън
и цяла вечност към земята пада.
Луната бавно плува вън –
жена е в бяло – на мъжа отрада.


Луната ( като жената ) успокоява душата и дарява копнежи.

Литатру1
България, София
***

ВЕЛИЧКА НИКОЛОВА ЛИТАТРУ1 - автор
на Луната е омагьосана жена (Луна, как женщина-волшебница.)

Перевод с болгарского на русский язык: Нина Цурикова

Дождь всё окутывает сном,
На землю вечность с неба ниспадает.
Душа стремится чья-то вон
и непрерывно слёзы проливает.

Чью душу прячет этот дождь,
что воем будит тишину во мраке?
То может - волк, - не разберёшь,
иль горечь человека - не иначе.

Дождь всё окутывает сном,
На землю шлёт покой, забвенья сладость.
Луна волшебным поплавком
плывёт и в снах мужчине дарит радость.

Луна-волшебница, как женщина разбудит чувства,
покой подарит и наполнит грустью...


***



Перевод с болгарского на русский Светлана Пригоцкая


Луна- очарованная женщина

Как во сне, дождь идёт  по лужицам
И целая вечность на землю падает,
Чья душа скиталась по улицам
И роняет слёзы вдруг,как кавалькада.

Чья душа  похожа на этот дождь,
С воем пронизывает тишину во мгле,
Волк  это иль человек , не поймёшь,
Сбрасывает горести свои на земле.

Дождь, как во сне , идёт по лужицам
И целая вечность на землю падает…
Луна плавно плывёт над улицей-
Женщина в белом -  мужчине отрада.

Луна ( как женщина) успокаивает душу и дарит мечты.

*


*(линк):
http://stihi.ru/2019/07/26/2310 - стихотворението е преведено на руски език от Светлана Пригоцкая (линкът е към оригинала на моята страница)

 - линк към творбата ми и превода на Нина Цурикова.


http://stihi.ru/2019/07/25/3895  (към страницата на Светлана)