Верни приятели трима - Трое верных друзей

ВЕРНИ ПРИЯТЕЛИ ТРИМА

Верни приятели трима
ние сме цяла година!

Зиме със ските летим
в писта от снежен килим.
После на топло във къщи
всеки самичък се връща.

Мислим си как да направим
вечер на тройно възглаве,
трима под покрив един
заедно ние да спим.

Сутрин на тройната мивка
троен чучур ще тече,
ще се плискаме, ще се мием
ще се хванем след туй за ръце –
във училище нека да видят,
че сме трима юнаци-мъже.

Ние сме чудна дружина -
верни приятели трима!

Пролет край горски поток
вземаме първи урок:
слушаме с тройни уши
кой тишината руши,
кой по дърветата каца,
кой от дърветата скача,
кой под земята се свира
кой песента си не спира?

Билките учим да знаем,
болести ний да не хванем.
Пълним торбите за трима,
с билки – лекарства да има.
Вкъщи на другия ден
порции тройни ядем.

Лете на обща бригада,
ходим, косим по ливада.
Сухи тревички сено
сбираме до едно.
После реката пенлива
гледайте как ни залива –
гмуркаме прашни глави...
Слънцето чак се изви –
гледа ни и се чуди:
„Весел е, който се труди!“

И на море до един
тримата ще вървим!

Само не знаем на есен
може чина да е тесен,
но ще кажем, поръчка да има –
чин – за приятели трима.

Нека ни дават задачи
тройно по-трудни за нас.
Няма от туй да заплачем,
ще ги решиме завчас.

Всеки се учи за трима –
пее, пресмята, чете.
Значи сме ний деветима -
тройно е всяко дете.

1972 г., Габрово
Мария Шандуркова