Александр Князев - Когда-нибудь на склоне лет...

Александр Князев
«Когда-нибудь – на склоне лет...»
http://www.stihi.ru/2004/01/01-230

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

***

На дните в края някой ден
ще почнем спомени да пишем,
душата радост ще огрей,
по любовта ни ще въздиша.

И ще се върнат в  паметта
отдавна мигове живени,
когато в нас кипя кръвта,
за всичко бяхме устремени.

Ще спомним нежна топлина,
приятелите, що ги няма -
в умора ще склоним чела
под сянката на скръб голяма.

Надежди всички и мечти,
на юношите тъй присъщи,
отново в старите черти
ще се завърнат пак насъщни!!!

12.11.2003, 5:30
Превод: Мария Шандуркова, 07.03.2019 г., 14:40

------------------------------------------

На днИте в крАя нЯкой дЕн
ще пОчнем спОмени да пИшем,
душАта рАдост ще огрЕй,
по любовтА ни ще въздИша.

И ще възнИкнат в  паметтА
отдАвна мИгове живЕни,
когАто в нАс кипЯ кръвтА,
за всИчко бЯхме устремЕни.

Ще спОмним нЕжна топлинА,
приЯтелите, щО ги нЯма -
в умОра ще склонИм челА
под сЯнката на скрЪб голЯма.

НадЕжди всИчки и мечтИ,
на Юношите тЪй присЪщи,
отнОво в стАрите чертИ
ще се завЪрнат пАк насЪщни!!!

-----------------------------------

***

Когда-нибудь – на склоне лет –
начнём писать воспоминанья,
и в душу вновь прольётся свет
земной любви и обожанья.

И в памяти возникнут вновь
давно забытые мгновенья,
когда в висках стучала кровь
и места не было сомненью.

Мы вспомним нежное тепло
друзей, безвременно уснувших –
и на уставшее чело
падёт тень грусти дней минувших....

Но все надежды и мечты,
что также юношей питают,
разгладят старые черты
и не растают, не растают!!!

12.11.2003, 5:30