Антонина Царук - сльота с р сть

Антонина Царук
«сльота і сірість»

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

* * *

Посвещава се на украинските войници-защитници на мира на ХХІ век

киша сивота
обсадиха полусвят
гонеха на юг
чуруликания топли
във мъгли изтляват
без пръстен за «вярност»
бездомен звук
увисва над пропасти
под шепота на вятъра
всичко вече е ста-на-ло...

спри тази крачка
крещи шепни промълви
за родната кръв
и за трудната любов
нека не потъва
в трескавата самота
той трябва и той е
той ще се прослави у дома
обикновен човек
преодоляващ смъртта
когато светът
лети презглава...

ти чувстваш нещо
синичко между ребрата
ще почне да се чува
дзън-дзън във теб
и ето-ето ражда се
и мартенско небе
вълни от сенокос
градинските алеи
на амфората красота
тъй чака в глина
дъгата тъй възкръсва
в капка
така мехурчетата слънчеви
растат
от твоите уста

Превод: 09.04.2019 г.

-----------------------------------

кИша сивотА
обсадИха полусвЯт
гОнеха на Юг
чурулИкания тОпли
във мъглИ изтлЯват
без прЪстен за «вЯрност»
бездОмен звУк
увИсва над прОпасти
под шЕпота на вЯтъра
всИчко вЕче е стА-на-ло...

спрИ тази крАчка
крещИ шепнИ промълвИ
за рОдната крЪв
и за трУдната любОв
нЕка не потЪва
в трЕскавата самотА
тОй трЯбва и тОй Е
тОй ще се прослАви у домА
обикновЕн човЕк
преодолЯващ смърттА
когАто светЪт
летИ презглавА...

ти чУвстваш нЕщо
сИничко междУ ребрАта
ще пОчне да се чУва
дзЪн-дзЪн във тЕб
и Ето-Ето рАжда се
и мАртенско небЕ
вълнИ от сенокОс
градИнските алЕи
на Амфората красотА
тъй чАка в глИна
дъгАта тЪй възкрЪсва
в кАпка
такА мехУрчетата слЪнчеви
растАт
от твОите устА

-------------------------------------

* * *
Українським воїнам-захисникам миру ХХІ століття присвячується

сльота і сірість
облягли півсвіту
погнали в ірій
щебету тепло
в тумані тліє
без наперстка «вірую»
бездомність звуку
зависа над прірвою
під нашепт вітру
все-вже-від-бу-лось…

спини цей крок
волай шепни промов
про рідну кров
і про тяжку любов
хай не німує
в самоти судомах
він мусить і він є
він славнем стане вдома
звичайний хлопець
що долає смерть
коли зайшовся
світ на шкереберть…

ти чуєш щось
синичкою між ребер
почне лунати
дзінь та дзень в тобі
різдво ось-ось
і березневе небо
хвиль сіножаті
і садків прибій…
так амфори краса
чекає в глині
веселка воскресає
у краплині
так пуцьвірінок сонця
пророста
в твоїх устах