Ще нарисувам…
(оригинал)
Автор: Величка Николова – Литатру1
http://www.stihi.ru/2019/07/01/3337
В безкрайната вселена
единствено луната
ни гледа – заслепена
от любовта ни свята.
Не ни гълчи, не плаче.
Оставя ни на мира
и плувайки във здрача –
от самота замира…
А може би се лъжа,
а може би Луната
изобщо не е тъжна.
Другар И е Съдбата.
К`ви глупости говорят
перата ми – „кокетки”?!
В кафез ще ги затворя
и ще рисувам с четки:
луната и децата,
а даже и съдбата…
Луна ще нарисувам,
плуваща в морето,
до нея - как палува
съдбата от небето!
Литатру
България, София
Ще нарисувам, оригинал
© Copyright: Величка Николова -Литатру 1, 2019
Свидетельство о публикации №119070102672
Свидетельство о публикации №119070102672
Рецензии