Николай Заболоцкий - Признание

Николай Заболоцкий
 (из цикла "Последняя любовь")
 Признание

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

ПРИЗНАНИЕ

Нацелувана, омагьосвана, 
с вятър нейде в полето венчавана,
сякаш цяла с вериги опасвана,
драга моя жена, незабравяна!

Нито тъжна си, нито весела,
ти от тъмно небе си се спуснала,
ти си клетвата моя песенна
и звездата си моя, безумната.

В коленете ти скланям главата си
и прегръщам ги силно и сладостно,
със сълзи и с поезия - святата,
ще те грея аз, мила и страдаща.

През нощта покажи ми лицето си,
нека вляза в очите затворени,
в черни вежди, от изток донесени,
и в ръцете ти, леко заголени.

Що е в повече - не смалява се,
що не сбъдва се - се затворило...
Ти защо се разплака,  красавице?
Или само на мен се е сторило?

1957
Превод: 07-09.05.2019 г.

----------------------------------

НацелУвана, омагЬОсвана, 
с вятър нЕйде в полЕто венчАвана,
сякаш цЯла с верИги опАсвана,
драга мОя женА, незабрАвяна!

Нито тЪжна си, нито вЕсела,
ти от тЪмно небЕ си се спУснала,
ти си клЕтвата моя пЕсенна
и звездАта си мОя, безУмната.

В коленЕте ти склАням главАта си
и прегрЪщам ги сИлно и слАдостно,
със сълзИ и с поЕзия - свЯтата,
ще те грЕя аз, мИла и стрАдаща.

През нощтА покажИ ми лицЕто си,
нека влЯза в очИте затвОрени,
в черни вЕжди, от Изток донЕсени,
и в ръцЕте ти, лЕко загОлени.

Що е в пОвече - не смалЯва се,
що не сбЪдва се - се затвОрило...
Ти защО се разплАка,  красАвице?
Или сАмо на мЕн се е стОрило?

-----------------------------------------

Признание

Зацелована, околдована,
С ветром в поле когда-то обвенчана,
Вся ты словно в оковы закована,
Драгоценная моя женщина!

Не веселая, не печальная,
Словно с темного неба сошедшая,
Ты и песнь моя обручальная,
И звезда моя сумашедшая.

Я склонюсь над твоими коленями,
Обниму их с неистовой силою,
И слезами и стихотвореньями
Обожгу тебя, горькую, милую.

Отвори мне лицо полуночное,
Дай войти в эти очи тяжелые,
В эти черные брови восточные,
В эти руки твои полуголые.

Что прибавится - не убавится,
Что не сбудется - позабудется...
Отчего же ты плачешь, красавица?
Или это мне только чудится?

1957
Фото из Нета


Рецензии