Николай Гумилёв - Франция

Николай Гумилёв (1886-1921)
Франция

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

ФРАНЦИЯ

О, Франция, ти блян желан,
ти образът си вечно чуден,
ти само слаба си жена
пред силните народи, груби.

И твойта стегната войска,
и меча твой, и твойто знаме -
те нямат сили да възпрат
врага, пред теб застанал.

Когато почна се война
с талазите на чуждоземци,
то ти приведе колена
и бе пленената от немци.

Година страшна спомняй пак -
в немилост твоят идол мина.
Предаде го на властващ враг
уплашеният му народ безсилен.

Зачула силния гърмеж,
трептеше ти като авлига,
и ето, на брега далеч
израсна гробница велика.

И твоят весел, звучен рог,
на завоевания победни
мълчи днес скръбен и нерад,
с мечти отровени и бедни.

И ти съблечена стоиш
на трона златен и луксозен, 
но красотата ти е щит,
спасителната твоя броня.

Где пя Юго, живя Волтер,
страда Бодлер, на бог другаря,
там извергът не ще посмей
да затанцува пред пожара.

И ако в бъдеща война
осъдена си ти да паднеш,
то вечно ще си ни в съня
със свойта бродеща осанка.

И не жреците - ние, знам,
ще разрушим скрижал законен -
да хвърлим пламък в Нотр-Дам,
да разрушим и Пантеона.

Войната с теб – е с нас война.
Не спомняй лагерите мрачни,
на чудни песни със звъна
лекувай рани незарасли.

Що значи в битка ален флаг?!
Ти приказка си и пребъдвай.
През труповете ни врагът
ще мине, за Париж щом тръгне.

1907
Превод: 19.04.2019 г.

---------------------------

О, ФрАнция, ти блЯн желАн,
ти Образът си вЕчно чУден,
ти сАмо слАба си женА
пред сИлните нарОди, грУби.

И твОйта стЕгната войскА,
и мЕча твОй, и твОйто знАме -
те нЯмат сИли да възпрАт
врагА, пред тЕб застАнал.

КогАто пОчна се войнА
с талАзите на чуждозЕмци,
то тИ привЕде коленА
и бЕ пленЕната от нЕмци.

ГодИна стрАшна спОмняй пАк -
в немИлост твОят Идол мИна.
ПредАде го на влАстващ врАг
уплАшеният му нарОд безсИлен.

ЗачУла сИлния гърмЕж,
трептЕше тИ като авлИга,
и Ето, на брегА далЕч
изрАсна грОбница велИка.

И твОят вЕсел, звУчен рОг,
на завоевАния побЕдни
мълчИ днес скрЪбен и нерАд
с мечтИ отрОвени и бЕдни.

И тИ съблЕчена стоИш
на трОна злАтен и луксОзен, 
но красотАта ти е щИт,
спасИтелната твОя брОня.

Где пЯ ЮгО, живЯ ВолтЕр,
страдА БодлЕр, на бОг другАря,
там Извергът не щЕ посмЕй
да затанцУва пред пожАра.

И ако в бЪдеща войнА
осЪдена си тИ да пАднеш,
то вЕчно ще си ни в сънЯ
със свОйта брОдеща осАнка.

И нЕ жрецИте - нИе, знАм,
ще разрушИм скрижАл закОнен -
да хвЪрлим плАмък в Нотр-ДАм,
да разрушИм и ПантеОна.

ВойнАта с тЕб – е с нАс войнА.
Не спОмняй лАгерите мрАчни,
на чУдни пЕсни със звънА
лекУвай рАни незарАсли.

Що знАчи в бИтка Ален флАг?!
Ти прИказка си и пребЪдвай.
През трУповете ни врагЪт
ще мИне, за ПарИж щом трЪгне.

-------------------------------

Франция

О, Франция, ты призрак сна,
Ты только образ, вечно милый,
Ты только слабая жена
Народов грубости и силы.

Твоя разряженная рать,
Твои мечи, твои знамена,
Они не в силах отражать
Тебе враждебные племена.

Когда примчалася война
С железной тучей иноземцев,
То ты была покорена,
И ты была в плену у немцев.

И раньше... вспомни страдный год,
Когда слабел твой гордый идол,
Его испуганный народ
Врагу властительному выдал.

Заслыша тяжких ратей гром,
Ты трепетала, словно птица, -
И вот на берегу глухом
Стоит великая гробница.

А твой веселый звонкий рог,
Победный рог завоеваний,
Теперь он беден и убог,
Он только яд твоих мечтаний.

И ты стоишь, обнажена,
На золотом роскошном троне,
Но красота твоя, жена,
Тебе спасительнее брони.

Где пел Гюго, где жил Вольтер,
Страдал Бодлер, богов товарищ,
Там не посмеет изувер
Плясать на зареве пожарищ.

И если близок час войны
И ты осуждена паденью,
То вечно будут наши сны
С твоей блуждающею тенью.

И нет, не нам, твоим жрецам,
Разбить в куски скрижаль закона
И бросить пламя в Notre-Dame,
Разрушить стены Пантеона.

Твоя война - для нас война,
Покинь же сумрачные станы -
Чтоб песней звонкой, как струна,
Целить запекшиеся раны.

Что значит в битве алость губ?!
Ты только сказка, отойди же,
Лишь через наш холодный труп
Пройдут враги, чтоб быть в Париже.

1907