Николай Гумилёв - Она

Николай Гумилёв (1886-1921)
Она

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

ТЯ

Жена познавам: мълчалива,
от думи огорчена тя,
зеници тайнствено се взират,
вглъбено гледат на света.

Душата й разкрита жадно
за звучен музикален стих,
за земни радости, съблазни,
е чужд духът й горделив.

Походка кротка, предпазлива,
а стъпките й - тих рефрен,
със нищо тя не е красива,
но щастие е тя за мен.

Когато жаден съм за волност
и смел, и горд - при нея - там,
да уча мъдри сладки болки
от нейния измъчен блян.

Тя в мъката си даже свети,
понесла мълния в ръка,
а сънищата й са сенки
от райски огнени крила.

1912
Превод: 14.03.2019 г.

-----------------------------

ЖенА познАвам: мълчалИва,
от дУми огорчЕна тЯ,
зенИци тАйнствено се взИрат,
вглъбЕно глЕдат на светА.

ДушАта й разкрИта жАдно
за звУчен музикАлен стИх,
за зЕмни рАдости, съблАзни,
е чУжд духЪт й горделИв.

ПохОдка крОтка, предпазлИва,
а стЪпките й - тИх рефрЕн,
със нИщо тЯ не Е красИва,
но щАстие е тЯ за мЕн.

КогАто жАден съм за вОлност
и смЕл, и гОрд - при нЕя - тАм
да Уча мЪдри, слАдки бОлки
от нЕйния измЪчен блЯн. 

Тя в мЪката си дАже свЕти,
понЕсла мЪлния в ръкА,
а сЪнищата й са сЕнки
от рАйски Огнени крилА.

-----------------------------

Она

Я знаю женщину: молчанье,
Усталость горькая от слов,
Живет в таинственном мерцаньи
Ее расширенных зрачков.

Ее душа открыта жадно
Лишь медной музыке стиха,
Пред жизнью дольней и отрадной
Высокомерна и глуха.

Неслышный и неторопливый,
Так странно плавен шаг ее,
Назвать нельзя ее красивой,
Но в ней все счастие мое.

Когда я жажду своеволий
И смел и горд — я к ней иду
Учиться мудрой сладкой боли
В ее истоме и бреду.

Она светла в часы томлений
И держит молнии в руке,
И четки сны ее, как тени
На райском огненном песке.

1912

Перевод на украинский язык: Петра Голубкова
ВОНА (вільний переклад П.Голубкова)

Я знаю жінку: це мовчання,
І втома ця від слів-лисиць
У мерехтіні незвичайнім
Її розширених зіниць.

Її душа відкрита грішно
Лише для музики рядка,
Перед життям звичайним, втішним -
Зарозуміла і глуха.

Такий нечутний, неквапливий
Та дивно плавний крок її,
Я б не назвав її красивою,
Але в ній мрії всі мої.

Коли свавілля прагне воля -
Сміливо я до неї йду
Солодкому повчитись болю
В її млості та бреду.

Вона світла в томлінь години,
В руці тримає блискавку,
І сни її чіткі, як тіні
На райськім вогнянім піску.

Петр Голубков   16.03.2019 14:31