Николай Гумилёв - Сонет

Николай Гумилёв (1886-1921)
Сонет

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

СОНЕТ

Да, аз съм болен: в сърцето мъгла,
скучая аз - от приказки и хора.
Сънувам диамантите на царя
и целия във кърви - ятаган.

Учудвам се (това не е лъжа),
прадядо имам кривоглед татарин,
вилнеещ хун...Това ми е оставил
в изминал век това ми завещал.

Мълча, скърбя, оттеглят се  стените:
пред мен океан, раздиплени вълните,
залязва слънце, скрито зад гранит,

и виждам град с кубетата му сини,
с цветущите жасминени градини,
и боя там... Ах, да! аз бях убит.

1912
Превод: 11.03.2019 г.

----------------------------------------

Да, Аз съм бОлен: в сърцЕто мъглА,
скучАя Аз - от прИказки и хОра.
СънУвам диамАнтите на цАря
и цЕлия във кЪрви - ятагАн.

УчУдвам се (товА не Е лъжА),
прадЯдо Имам кривоглЕд татАрин,
вилнЕещ хУн...ТовА ми е остАвил
в измИнал вЕк товА ми завещАл.

МълчА, скърбЯ, оттЕглят се  стенИте:
пред мЕн океАн, раздИплени вълнИте,
залЯзва слЪнце, скрИто зад гранИт,

и вИждам грАд с кубЕтата му сИни,
с цветУщите жасмИнени градИни,
и бОя там... Ах, дА! аз бЯх убИт.

-----------------------------------------

СОНЕТ

Я, верно, болен: на сердце туман,
Мне скучно всё — и люди, и рассказы,
Мне снятся королевские алмазы
И весь в крови широкий ятаган.

Мне чудится (и это не обман),
Мой предок был татарин косоглазый,
Свирепый гунн… я веяньем заразы,
Через века дошедшей, обуян.

Молчу, томлюсь, и отступают стены:
Вот океан весь в клочьях белой пены,
Закатным солнцем залитый гранит,

И город с голубыми куполами,
С цветущими жасминными садами,
Мы дрались там… Ах, да! я был убит.

1912