Николай Гумилёв - Сомнение

Николай Гумилёв
Сомнение

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

Съмнение

И ето, аз съм сам във вечерта,
към вас, към вас лети ми мисълта,

Ще взема книга, но прочитам: "тя", 
душа смутена как да укротя. 

И лягам, но в леглото се въртя,
възглавката гори под мен - не спя.

Отивам до прозореца едвам, 
луна да видя и полето там,

че там, навън, промълвихте ми "да",
туй "да" докрай душата облада.

Но в миг съзнанието ми разбра,
че вас ви няма и не сте била,

че вашто "да", под бора с трепет тих,
целувката ви - сън била за миг.

10 юни 1911
Превод:  01.03.2019 г.

-----------------------------------

И Ето, Аз съм сАм във вечертА,
към вАс, към вАс летИ ми мисълтА,

ще взЕма кнИга, но прочИтам: "тЯ", 
душА смутЕна кАк да укротЯ. 

И лЯгам, но в леглОто се въртЯ,
възглАвката горИ под мЕн - не спЯ.

ОтИвам до прозОреца едвАм, 
лунА да вИдя и полЕто тАм,

че тАм, навЪн, промЪлвихте ми "дА",
туй "дА" докрАй душАта обладА.

Но в мИг съзнАнието ми разбрА,
че вАс ви нЯма и не сте билА,

Че вАшто "дА", под бОра с трЕпет тИх,
целУвката ви - сЪн билА за мИг.

------------------------------------

Сомнение

Вот я один в вечерний тихий час,
Я буду думать лишь о вас, о вас,

Возьмусь за книгу, но прочту: «она»,
И вновь душа пьяна и смятена.

Я брошусь на скрипучую кровать,
Подушка жжет… нет, мне не спать, а ждать.

И крадучись я подойду к окну,
На дымный луг взгляну и на луну,

Вон там, у клумб, вы мне сказали «да»,
О это «да» со мною навсегда.

И вдруг сознанье бросит мне в ответ,
Что вас, покорной, не было и нет,

Что ваше «да», ваш трепет, у сосны
Ваш поцелуй — лишь бред весны и сны.

10 июня 1911