Как се радвам, че се върна
в този зимен нощен час!
С нежен поглед ме обгърна.
Тръпка плъзна между нас.
Чувствам, че съм ти любима,
но ще ме подхлъзнеш, драг!
Нищо, нека да те има.
Искам твоите топки пак!
Ще ги ближа, ще ги милвам…
От любов ще се топят.
Щом и с устни ги помилвам –
те ще се доразтопят.
Дълго с трепет те очаквах.
Зъл мелтем ме вледени.
С тебе много ще наваксвам…
- Постопли ме с пелени!
...
Върху мен се нагласи...
Хи!
Литатру1
България, София
вторник, 01 януари 2019 г.
Зрънцето и... снегът
© Copyright: Величка Николова -Литатру 1, 2019
Свидетельство о публикации №119010103591
Свидетельство о публикации №119010103591
Рецензии