Вечер-ночь

Вечер.., ночь...
Я в окно
       смотрю.
Говорю:
- Подожгите
на небе
       зарю –
зо'лотом!
Нет ответа.
Ни отблеска
       света.
А на том краю –
звон колокола
расколотого.
Вода -
камень точит
молча,
веками.
День мигает
веками
древними.
Держит
        дерево
ветками
гнездо пустое
мировых
       устоев.


Рецензии