Моят жребий

Аз, една "от раята"…
Родена съм по жребий на съдбата
с клеймото – българка,
в България свята.
Орисник злобен се явил пред мене.
Опитал се духът ми да отнеме,
за да израстна сляпа, няма, глуха
и да не сещам хорската разруха.
Да съм щастлива като „тато”  горе,
да не разбирам  как се страда доле.

По Ботевски, останах при раята.
Свалихме стълбата на Смирненски с краката.
От нея изпопадаха фъшкии,
цветни олигарси, паралии…
Търкулна се и полумесец стар,
разделящ порциите без кантар!
Те всички са облечени във власт,
докопвана от четвърт  век чрез нас.
И… пак със зъби и със нокти драскат,
да се набутат във властта, да стряскат…
Не давай, Боже, да съм като тия.
Те са си просто като „наш Илия”!

А ако тонове помия ни покрие
и ако няма вече на къде,
да я отмием – да не ни затрие.
Родината от смрад да не умре!

Литатру1
България, София

На кой му пука за кутрето малко
и за народа малоброен?! - Литатру1