Лодката

Като низ от восъчни листа
покрай нас животът отминава.
Радости, беди от младостта
в нашите души вовек скътава.

Ала в шепите си аз държа
лодката от езерото бяло,
там момчето в тебе възмъжа,
а пък аз – отдадох се изцяло…

И сега, когато есента
пръска аромати невидими,
лодката ще пусна по вода,
с теб да плуваме, живот любими.

Автор - Литатру1
България, София
9.11.18 г.


Рецензии
Замечательные стихи. Всего наилучшего Иван.

Иван Терёхин   26.08.2019 21:00     Заявить о нарушении
Спасибо от всего сердца! :)

С уважением!

Литатру

Величка Николова -Литатру 1   26.08.2019 21:30   Заявить о нарушении
На это произведение написаны 2 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.