Своенравното перо на Литатру
все малко си е диво.
Пак скърца и лудее,
въобще не му се пее.
А щом го понатисна –
не плаче, но се вкисва.
- ТъжИ! – му заповядвам.
То обич проповядва…
- Засмей се! То не иска,
а в локва се накисва –
набъбва, натежава;
добре се освежава;
изтръсква се тъдява
и чак тогаз запява!
Автор - Литатру1
сряда, 08 август 2018 г.
България, София
Благодаря на Google за предоставеното изображение.
Свидетельство о публикации №118080805410