Обувките и палтото на демокрацията

ОБУВКИТЕ И ПАЛТОТО НА ДЕМОКРАЦИЯТА
(От книгата ми - "Бурята")
Автор - Величка Николова - Литатру1

Вървях по булеварда. Бях обезверена,
а Западният вятър ми дялкаше гърба.

До мен изникна сянка, в дрипи пременена.
Тя носеше в ръката закърпена торба.
Подпираше се тежко на старичка точилка,
захлупила бе шапка - протрита тук и там.
Обувките й бяха пробити от горчилка,
Палтото - извехтяло.

- Аз моето ще й дам!

Сянката погледна с ирония палтата.
- Благодаря! Не трябва!... Привикнах с тоз сюртук.
Отивам на далече, в чужбина – при децата,
да се порадвам малко на моя първи внук.

Тъй каза и си тръгна. Потъна в мъглата.
До днес не ще забравя очите с пламък млад,
сърцето й младежко, прегърбеното тяло,
без време извехтяло от бедност и от глад.

А Западният вятър подхвръкна със зората.
От слабост аз не мога да хвръкна като тях,
пък цял живот работя в полза на страната…
Защо сега мизерствам? Напразно ли живях?!

Аз питам, но ветрецът – все клати си брадата!
Не иска да ме чуе! Фучи с ехиден смях!...
След срещата с жената – заблъска ме главата.

Погледнах се критично… Май сянката бях аз!


Автор: Величка Николова - Литатру1