Два кестена и сиви нотки... Величка Николова

Пристигна есен - пъстроока, звънка,
с разрошени от вятъра коси.
Не кастанети - кестени подрънква
и ги захвърля сред изсъхнали треви.
Откъсва лист по лист... Нахално
изронва буквите от моя стих,
а демоните есенни - реално
бележат точка върху белия ми лист.
Но като идва, тъй си и отива.
При мен остават музата и ти,
два кестена и любовта красива
и сиви нотки в нашите коси...

Стихотворение с болгарского языка на русский перевела Лилия Охотницкая.

Два каштана и нитки седин в наших волосах


Пришла пестроглазая, звонкая осень.
Волосы ветер взъерошил у ней.
Не кастаньеты, - каштаны подбросила.
Вот они - в травах лежат, в стороне.
Лист за листом отрывался. Нахально
буквы терялись. Исчез он, мой стих.
А демоны осени этой реально
точку поставили на белый лист.
Строчки пришли и ушли незаметно.
Муза осталась и ты, мной любим,
Каштанчики - два - и любовь наша светлая,
И в волосах наших - нитки седин.


Рецензии
Драга, Лилия! Благодаря много за хубавия ти превод!
С уважение!
литатру

Величка Николова -Литатру 1   26.06.2018 21:47     Заявить о нарушении
Дорогая Величка! Мне очень приятно, что мой перевод тебе понравился!
С теплом

Лилия Охотницкая   27.06.2018 20:26   Заявить о нарушении