Ранена

Автор Генка Богданова

На стъпка от небето душата ми е спряла.
Тревожно е сърцето - птица онемяла.
А рееше се волно духът ми в синевата
и пееше у мене гласът на свободата.

Като стрели отровни думи ме раниха,
крилете на духа ми без жал изпепелиха.
Притегли ме калта в прегръдките си груби,
желание за полет душата ми загуби.

Знам, че като Феникс в мене ще възкръсне
вярата отново и мрака ще разпръсне.
И пак сред синевата духът ми ще витае,
вкусът на свободата отново ще познае.

Но белегът от злоба и завист непонятна
в душата си ще нося до горе и обратно!


РАНЕНЫЙ (вольный перевод П.Голубкова)

В шагу от неба вдруг душа остановилась.
Тревожно сердце – словно птица, затаилось.
Но дух мой вольный – в синь стремился небосвода,
И голос внутренний - мне песню пел свободы.

Как стрелы с ядом - так слова меня травили,
И крылья духа - так безжалостно спалили.
А грязь прилипшая мне руки замарала,
Душа желание к полету потеряла.

Я знаю, Феникс тот во мне еще воскреснет,
Вернется вера снова, тьмы завеса треснет.
И в синеве мой дух, как прежде, полетает
И вкус свободы, словно заново, узнает.

Но шрам от зависти и злобы непонятной
В душе нести я буду в небо и обратно!