ПОРТРЕТ БЕЗ РЕТУШ
Така ще я помня... Не виждах лицето.
Косите сплъстени - до рамене,
сакото се спускаше под коленете,
повити нозете във сбръчкан сатен...
Тя бавно вървеше със куче до нея,
щом спираше то, и тя ще се спре,
храна остаряла намерило нейде -
тя права го чакаше, то да яде.
Изправена често, в ръката със чашка,
с кафе и цигара, вървеше край път -
измачкана сянка, и сива и прашна,
жена беше тя, а изглеждаше мъж...
Когато я видех, ме пареше мъка,
не знаеше нищо, за никого тя,
живее самичка - живота разлъка,
без радост, без обич и без суета.
При хора не сяда, те също - при нея,
и кучето вече го няма – защо?
С неясната роля сама да живее,
в мълчание гробно за нещо... какво?...
15.05.2017 г., Димитровград
Мария Шандуркова
Портрет без ретуш - Портрет без ретуши
© Copyright: Мария Шандуркова, 2018
Свидетельство о публикации №118040406476
Свидетельство о публикации №118040406476
Рецензии