Прилазва вечер. На небето
луна е вирнала рога,
а Ропотамо - на морето
отдава своята снага.
Самотен гларус от скалата
отпраща зов на любовта,
а тя – доволна – за отплата
му праща гларуска една.
А пък луната – съпричастна –
обгръща ги със светлина,
та любовта да е по- сластна
като в картина на Дега.
Автор: В. Н. - Литатру1
Ропотамо
© Copyright: Величка Николова -Литатру 1, 2018
Свидетельство о публикации №118030911235
Свидетельство о публикации №118030911235
Рецензии