Федор Тютчев - Весна Как ни гнетет рука судьбины..

Федор Тютчев
Весна («Как ни гнетет рука судьбины...»)

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

ПРОЛЕТ

 Как ли съдбата не измъчва,
как ли лъжата не мори
и колко по челото бръчки,    
как рана на сърце гори,
на колко строги изпитания
вий подчинени сте били, -
за среща с чудното дихание
на пролетните първи дни!

Тя, Пролетта... за вас не знае,
за вас, за мъката, за зло;
с безсмъртен поглед тя сияе
и няма бръчки на чело.
И на законите послушна,
в уречен час лети към вас,
светлей блажено равнодушна,
със гордостта на божества.

Посипва с цветове земята,
тя първа свежест в пролетта;
пред нея що било, не смята -
и да узнай не иска тя;
в небето облаци се нижат,
че нейни облаци са те,
но тя по тях следи не вижда
на прецъфтяло битие.

Въздиша розата отново,
запява славей във нощта,
по минало сълзи не рони
Аврора, а блести над тях, -
страхът от края неизбежен
не сваля ни едно листо:
животът - океан безбрежен
потапя всичко до едно.

Игра и жертва на живота!
Лъжливи чувства изпъди,
втурни се бодър, самоволен
сред животворните води! 
Ела, със струите ефирни,
омайвай тъжната душа -
 живот божествен и всемирен
за миг поне да доближа!

1838
Превод: Мария Шандуркова, 01.03.2018 г.

------------------------------------

 Как ли съдбАта не измЪчва,
как ли лъжАта не морИ
и кОлко по челОто брЪчки    
кАк рАна  на сърцЕ горИ,
на кОлко стрОги изпитАния
вий подчинЕни сте билИ, -
за срЕща с чУдното дихАние
на прОлетните пЪрви днИ!

Тя, ПролеттА... за вАс не знАе,
за вАс, за мЪката, за злО;
с безсмЪртен пОглед тЯ сиЯе
и нЯма брЪчки на челО.
И на закОните послУшна,
в урЕчен чАс летИ към вАс,
светлЕй блажЕно-равнодУшна,
със гордосттА на божествА.

ПосИпва с цветовЕ земятА,
тя пЪрва свЕжест в пролеттА;
пред нЕя щО билО, не смЯта -
и да узнАй не Иска тЯ;
в небЕто Облаци се нИжат,
че нЕйни Облаци са тЕ,
но тЯ по тЯх следИ не вИжда
от прецъфтЯло битиЕ.

ВъздИша рОзата отнОво,
запЯва слАвей във нощтА,
по мИнало сълзИ не рОни
АврОра, а блестИ над тЯх, -
страхЪт от крАя неизбЕжен
не свАля нИ еднО листО:
живОтът - океАн безбрЕжен
потАпя всИчко до еднО.

ИгрА и жЕртва на живОта!
ЛъжлИви чУвства изпъдИ,
втурнИ се бОдър, самовОлен
сред животвОрните водИ! 
ЕлА, със стрУите ефИрни,
омАйвай тЪжната душА -
 живОт божЕствен и всемИрен
за мИг понЕ да доближА!

------------------------------------

Весна («Как ни гнетет рука судьбины...»)

Как ни гнетет рука судьбины,
Как ни томит людей обман,
Как ни браздят чело морщины
И сердце как ни полно ран,
Каким бы строгим испытаньям
Вы ни были подчинены, –
Что устоит перед дыханьем
И первой встречею весны!

Весна... Она о вас не знает,
О вас, о горе и о зле;
Бессмертьем взор ее сияет,
И ни морщины на челе.
Своим законам лишь послушна,
В условный час слетает к вам,
Светла, блаженно-равнодушна,
Как подобает божествам.

Цветами сыплет над землею,
Свежа, как первая весна;
Была ль другая перед нею –
О том не ведает она;
По небу много облак бродит,
Но эти облака ея,
Она ни следу не находит
Отцветших весен бытия.

Не о былом вздыхают розы
И соловей в ночи поет,
Благоухающие слезы
Не о былом Аврора льет, –
И страх кончины неизбежной
Не свеет с древа ни листа:
Их жизнь, как океан безбрежный,
Вся в настоящем разлита.

Игра и жертва жизни частной!
Приди ж, отвергни чувств обман
И ринься, бодрый, самовластный,
В сей животворный океан!
Приди, струей его эфирной
Омой страдальческую грудь –
И жизни божеско-всемирной
Хотя на миг причастен будь!

1838