От снимката ме гледа
тъжно и унило,
намръщеното ти - в анфас – лице.
В живота ми
самотен
на топка се е свило
сърцето ми, прекършено на две.
Вън слънцето тъжовно
от ранна утрин рони
замръзналите си пунктирани лъчи.
Със всичките си сили
те - като пирони,
душата ми пробождат от зори.
А снимката студена
ме гледа от стената…
все тъжна и намръщена. Мълчи.
- Върни се, мила моя,
при бедния несретник. Ела при мен със обич
и прости.
Съзнах, че във мъглата – натикан от съдбата,
се жъне буря.
Моят мир си ти!
(От стихосбирката ми "Облаци с копнежи" - Литатру)
*
Снимката
© Copyright: Величка Николова -Литатру 1, 2018
Свидетельство о публикации №118020205221
Свидетельство о публикации №118020205221
Рецензии