Акимова Елизавета - Аватарка

Акимова Елизавета
http://www.stihi.ru/2017/12/22/8961

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

Аватарка

Щом влезех в сайта, пишеш ти,
че слънцето пред теб блести.
Че в сън или във шумен ден
ти винаги си спомняш мен.

И аз отвсякъде ти пишех:
оставях кухненските грижи,
от работа, от магазина,
в метрото пишех нещо мило...
Застанала под стара арка,
и под дъжда на есен в парка...

Бе време... всеки сам си знае
с кого и как да си играе.
Един за друг подарък бяхме,
но аватарки се видяхме.

И без писма сме и без мисли,
и вместо думи - обелиски.
Умряха речите ни вещи
пред участта да няма срещи.
И всичко що зове се щастие,
разпадна се на дребни части,
на паузи, на подаяния,
остана празното мълчание.

Без победители в сражение,
и ето го - превъплъщение:
бях жива, светла, пряма,
днес - аватарка, разпиляна.

2017 г.
Превод: Мария Шандуркова, 25.01.2018 г.

--------------------------------

Щом влЕзах в сАйта, пИшеш тИ,
че слЪнцето пред тЕб блестИ.
Че в сЪн или във шУмен дЕн
ти вИнаги си спОмняш мЕн.

И Аз отвсЯкъде ти пИшех:
остАвях кУхненските грИжи,
от рАбота, от магазИна,
в метрОто пИшех нЕщо мИло...
ЗастАнала под стАра Арка,
и под дъждА на Есен в пАрка...

Бе врЕме... всЕки сАм си знАе
с когО и кАк да си игрАе.
ЕдИн за дрУг подАрък бЯхме,
но аватАрки се видЯхме.

И бЕз писмА сме и без мИсли,
и вместо дУми - обелИски.
УмрЯха рЕчите ни вЕщи
пред участтА да нЯма срЕщи.
И всИчко щО зовЕ се щАстие,
разпАдна се на дрЕбни чАсти,
на пАузи, на подаЯния,
остАна прАзното мълчАние.

Без победИтели в сражЕние,
и Ето го - превъплъщЕние:
бях жИва, свЕтла, прЯма,
днес - аватАрка, разпилЯна.

-------------------------------

Аватарка

Когда я заходила в сеть,
Писал, что видишь солнца свет.
Что в шуме дня или во сне
Ты всё же помнишь обо мне.

И я писала отовсюду:
Из кухни, отложив посуду,
Из супермаркета, с работы,
В метро тебе писала что-то...
Пристроившись под старой аркой,
И под дождём в осеннем парке...

Но время... каждый выбирает
Во что и как и с кем играет.
Друг другу были мы подарки,
А стали просто аватарки.

Нет больше нашей переписки,
И вместо слов лишь обелиски.
И умерли все части речи
Пред обречённостью невстречи.
И то, что называлось счастье,
Распалось на куски, на части,
На паузы, как подаянье
Оставив пустоту молчанья.

Нет победителей в сраженьи,
И неизбежно превращенье:
Была живой, упрямой, яркой,
А стала глупой аватаркой.

2017 год
Фото из Нета