Пак дъжд валя. Бе мокър,
много мокър.
Потъна в локви цялата земя.
Къде си, мила?
Спиш ли вече кротко?
Дали си скрита нейде от дъжда?
Дали очите ти са още мокри
от… наводнената тъга?!
Тъга по мен – несретникът изгубен,
загърбил теб и майка, и баща;
превърнал се в мигрант –
унил, отруден,
за да спечели някоя пара…
за вас!
А ти – дали си още мокра
под оводненото палто,
прогизнало от тежките ти сълзи,
или сърцето – твое – прегоря
и си излязла суха от дъжда?!
Дали излезе суха от дъжда
© Copyright: Величка Николова -Литатру 1, 2018
Свидетельство о публикации №118012010999
Свидетельство о публикации №118012010999
Рецензии
На это произведение написаны 2 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.