Осип Мандельштам - Колют ресницы. В груди прикипел

Осип Мандельштам
"Колют ресницы. В груди прикипела слеза..."

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

* * *

Парят очите. В гръдта накипява сълза.
Чувствам без страх, че ще има пак буря, по-зла.
Бърза някой да забравя за нещо във миг.
Задух - до смърт ми се иска да бъда все жив.   

От нара се вдигам при пръв, разнесъл се звук,
диво, сънливо оглеждам се още във кръг,
тъй надзирателят гърлено песен мълви,
щом над тъмницата светла зора се яви.

2 март 1931 Москва
Превод: Мария Шандуркова, 05.01.2018 г.

----------------------------------------------

ПАрят очИте. В гръдтА накипЯва сълзА.
ЧУвствам без стрАх, че ще Има пак бУря, по-злА.
БЪрза нЯкой да забрАвя за нЕщо във мИг.
ЗАдух -  до смЪрт ми се Иска да бЪда все жИв.   

От нАра се вдИгам при прЪв, разнЕсъл се звУк,
дИво, сънлИво оглЕждам се Още във крЪг,
тЪй надзирАтелят гЪрлено пЕсен мълвИ,
щОм над тъмнИцата свЕтла зорА се явИ.

----------------------------------------------

* * *

Колют ресницы. В груди прикипела слеза.
Чую без страху, что будет и будет гроза.
Кто-то чудной меня что-то торопит забыть.
Душно – и все-таки до смерти хочется жить.
 
С нар приподнявшись на первый раздавшийся звук,
Дико и сонно еще озираясь вокруг,
Так вот бушлатник шершавую песню поет
В час, как полоской заря над острогом встает.
 
2 марта 1931
С.Голлербах. Портрет О.Мандельштама. 1923 г.