Афанасий Аф. Фет - Когда кичливый ум, измученный б

Афанасий Фет
"Когда кичливый ум, измученный борьбою..."

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

КОГА НАДМЕНЕН УМ, ИЗМЪЧЕН ОТ БОРБАТА...

Кога надменен ум, измъчен от борбата
във спор с науката, тъпей и тихо спи,
и бедното сърце самотно е тогава,
когато нищо вън не ще го възмути,

когато е без ум, но с чувствата велики 
ще осъзнай гнета и собствения срам,
достигнало до гроб, безстрашно ще извика
и глухо ще звучи присъдата от там:

да страдаш век без цел, да страдаш безвъзмездно 
и празнотата да изпълниш – да следиш,
как всеки опит нов е по-дълбока бездна,
и към страданието пак да се стремиш, -

тогава искам аз да коленича тихо,
и както блуден син се връща към Отца! -
Със вяра пак да съм, - и шепнейки молитва,
да потече в лице горещата сълза.

1842
Превод: Мария Шандуркова, 24.12.2017 г.

---------------------------------------

КогА надмЕнен Ум, измЪчен от борбАта
във спОр с наУката, тъпЕй и тИхо спИ,
и бЕдното сърцЕ самОтно е тогАва,
когАто нИщо вЪн не щЕ го възмутИ ,

когАто е без Ум, но с чУвствата велИки 
ще осъзнАй гнетА и сОбствения срАм,
достИгнало до грОб, безстрАшно ще извИка
и глУхо ще звучИ присЪдата от тАм:

да стрАдаш вЕк без цЕл, да стрАдаш безвъзмЕздно
и празнотАта да изпЪлниш – да следИш,
как всЕки Опит нОв е пО-дълбОка бЕздна
и към страдАнието пАк да се стремИш, -

тогАва Искам Аз да коленИча тИхо,
и кАкто блУден сИн се врЪща към ОтцА! -
Със вЯра пАк да съм, - и шЕпнейки молИтва,
да потечЕ в лицЕ горЕщата сълзА.

---------------------------------------------

"Когда кичливый ум, измученный борьбою..."

Когда кичливый ум, измученный борьбою
С наукой вечною, забывшись, тихо спит,
И сердце бедное одно с самим собою,
Когда извне его ничто не тяготит,

Когда, безумное, но чувствами всесильно,
Оно проведает свой собственный позор,
Бестрепетностию проникнется могильной
И глухо изречет свой страшный приговор:

Страдать, весь век страдать бесцельно, безвозмездно,
Стараться пустоту наполнить — и взирать,
Как с каждой новою попыткой глубже бездна,
Опять безумствовать, стремиться и страдать, —

О, как мне хочется склонить тогда колени,
Как сына блудного влечет опять к Отцу! —
Я верю вновь во всё, — и с шепотом моленья
Слеза горячая струится по лицу.

1842