Марина Цветаева - Идешь, на меня похожий...

Марина Цветаева
"Идешь, на меня похожий..."

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой


***

Минаваш, на мен подобен,
очите в земята впил.   
И аз ги свеждах тъй много!
Минавай, но тук се спри!

Чети - лютичето кима,
букетът, събран от мак, -
виж името ми - Марина,
и колко годишна бях.

Не смятай, че гроб е тука
и страшна ще се явя...
Сама и аз се шегувах,
обичах и аз смеха!

И кръв под кожа стаявах, 
развявах буйни коси...
И аз като теб минавах!
Минавай, но тук се спри!

Сведи си стъблото диво
и после скъсай плодът, -
край гроба ягоди има -
най-едри, сладки растат.

Но само не гледай стреснат,
главата си изправи. 
Спомни си за мене лесно
и лесно ме забрави.

Как тебе лъчът огрява!
Прашинки златни блестят... 
- И нека не те смущава
гласът ми изпод пръстта.    

3 мая 1913
Коктебель
Превод: Мария Шандуркова, 05.11.2017 г.

----------------------------

МинАваш, на мЕн подОбен,
очИте в земЯта впИл.   
И Аз ги свЕждах тъй мнОго!
МинАвай, но тУк се спрИ!

ЧетИ - лютИчето кИма,
букЕтът, събрАн от мАк, -
виж Името ми - МарИна,
и кОлко годИшна бЯх.

Не смЯтай, че грОб е тУка
и стрАшна ще се явЯ...
СамА и Аз се шегУвах,
обИчах и Аз смехА!

И крЪв под кОжа стаЯвах, 
развЯвах бУйни косИ...
И Аз като тЕб минАвах!
МинАвай, но тУк се спрИ!

СведИ си стъблОто дИво
и пОсле скЪсай плодЪт, -
край грОба Ягоди Има -
най-Едри, слАдки растАт.

Но сАмо не глЕдай стрЕснат,
главАта си изправИ. 
СпомнИ си за мЕне лЕсно
и лЕсно ме забравИ.

Как тЕбе лъчЪт огрЯва!
ПрашИнки злАтни блестЯт... 
- И нЕка не тЕ смущАва
гласЪт ми изпод пръсттА.    

----------------------------

«Идешь, на меня похожий…»

Идешь, на меня похожий,    
Глаза устремляя вниз.             
Я их опускала — тоже!            
Прохожий, остановись!          

Прочти — слепоты куриной
И маков набрав букет, —
Что звали меня Мариной
И сколько мне было лет.

Не думай, что здесь — могила,
Что я появлюсь, грозя…
Я слишком сама любила
Смеяться, когда нельзя!

И кровь приливала к коже,
И кудри мои вились…
Я тоже была, прохожий!
Прохожий, остановись!

Сорви себе стебель дикий
И ягоду ему вслед, —
Кладбищенской земляники
Крупнее и слаще нет.

Но только не стой угрюмо,
Главу опустив на грудь.
Легко обо мне подумай,
Легко обо мне забудь.

Как луч тебя освещает!
Ты весь в золотой пыли…
— И пусть тебя не смущает
Мой голос из-под земли.

3 мая 1913
Коктебель

Фото: Памятник в Борисоглебском пер, г. Москва