Константин Фофанов - Под музику осеннего дождя

Константин Фофанов (1862-1911)
Под музыку осеннего дождя

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

Под ритмите на есенния дъжд

Тъма, тъма! И улицата пуста...
Под ритмите на есенния дъжд
вървя във мрак... И пътя не изпускам, 
той тайнствено ме води в топъл кът.

Във моя ум явяват се картини,
по-светли от прекрасната заря.
В небето мрак, а слънце грей в долини
и слънцето душата ми огря!

Навред пустей, но там шуртят потоци,
където аз в невидим път вървя.
Те раждат се в душата ми самотни
и в струните сърдечни трополят.

Не сме ли ний със своята представа
създателите на живот без смърт,
зовем света със сънища наяве
под ритмите на есенния дъжд!..

1900
Превод: Мария Шандуркова, 01.11.2017 г.

--------------------------------

ТъмА, тъмА! И Улицата пУста...
Под рИтмите на Есенния дЪжд
вървЯ във мрАк... И пЪтя не изпУскам, 
той тАйнствено ме вОди в тОпъл кЪт.

Във мОя Ум явЯват се картИни,
по-свЕтли от прекрАсната зарЯ.
В небЕто мрАк, а слЪнце грЕй в долИни
и слЪнцето душАта ми огрЯ!

НаврЕд пустЕй, но тАм шуртЯт потОци,
къдЕто Аз в невИдим пЪт вървЯ.
Те рАждат се в душАта ми самОтни
и в стрУните сърдЕчни трополЯт.

Не смЕ ли нИй със свОята предстАва
създАтелите на живОт без смЪрт,
зовЕм светА със сЪнища наЯве
под рИтмите на Есенния дЪжд!..

--------------------------------


Под музыку осеннего дождя
 
Темно, темно! На улице пустынно...
Под музыку осеннего дождя
Иду во тьме... Таинственно и длинно
Путь стелется, к теплу огней ведя.
 
В уме моем рождаются картины
Одна другой прекрасней и светлей.
На небе тьма, а солнце жжет долины,
И солнце то взошло в душе моей!
 
Пустынно всё, но там журчат потоки,
Где я иду незримою тропой.
Они в душе родятся одиноки,
И сердца струн в них слышится прибой.
 
Не сами ль мы своим воображеньем
Жизнь создаем, к бессмертию идя,
И мир зовем волшебным сновиденьем
Под музыку осеннего дождя!..

1900