***
Излишен е викът ми, не ме чуваш.
Отнесен си, духът ти е далеч.
Сърцето ти със друга другарува,
на друга шепнеш нежна реч.
Сама ли съм в света? Не знам. Едва ли.
Щом виждам, дишам и тъжа...
В прегръдките си вятърът ме гали –
изкупва твоята лъжа.
1982
Мария Шандуркова
Излишен е викът ми... - Мой крик излишний...
© Copyright: Мария Шандуркова, 2017
Свидетельство о публикации №117102005973
Свидетельство о публикации №117102005973
Рецензии