Мы вспоминаем... Весела Димова

Мы вспоминаем, что Он существует,
когда Вездесущий Случай
хватает нас за горло,
когда проигрываем в рулетку жизни
и приходит день
платить долги,
когда Судьба превращает нас в мишень
ранящих взглядов,
слов и страстей...
Тогда тайком падаем на колени
перед иконой...
И молимся о счастье.

Иногда спрашиваем себя -
есть ли Он... И в темноте
напрасно вглядываемся
в звёздное небо...
На перекрёстке
первой и последней нашей любви
Он ждёт нас,
но мы слишком малы,
чтобы взглянуть Ему в глаза...

*

Сещаме се, че Той съществува,
когато Вездесъщият Случай
ни сграбчи за гърлото,
когато в рулетката на живота загубим
и дойде денят
да си плащаме дълговете,
когато Съдбата ни превърне в мишена
на раняващи погледи,
думи и страсти...
Тогава тайничко падаме на колене
пред иконата...
И се молим за щастие.

Понякога се питаме
има ли го... И в мрака
напразно се взираме
между звездите...
На кръстопътя
между първата и последната ни любов
Той ни чака,
но сме твърде малки,
за да надникнем в очите му...

Перевод с болгарского:
Дмитрий Волжанин