Сърцето си отдавна закалявам - Сердце свое издавно

***

Сърцето си отдавна закалявам
в гореща обич и в студена мъка –
дано да стане по-кораво,
да не боли само по пътя.

Но то е материал особен –
не е сплав твърда, нито пък стомана,
не е крайпътен камък пробен:
то на земята е небесна рана.

И всяка грубост тайно го ранява,
от лоши думи в самота умира...
Разбрах – сърце не се калява,
а само с нежност се закриля.

Мария Шандуркова

Изображение: Pier Toffoletti


Рецензии

С 3 по 5 июля состоится Литературный фестиваль в Этномире. В программе – семинары известных поэтов и писателей, поэтический конкурс, посвященный Году единства народов России, книжная выставкая-ярмарка. Приглашаем принять участие →