Понякога се чувствам много дребна -
като сълзица, паднала в морето,
изплакана и вече непотребна,
но стоплила и милнала сърцето.
Понякога се чувствам твърде малка –
като зрънце, отвеяно от вятър
и в почва не успяло да покълне,
но нищото
успяло да го гълне.
Понякога, а може би и всякога,
усещам как животът ми изтича
подобно струйката на пясъчен часовник,
която все по- бързо тича, тича, тича…
към нещото,
незнайното,
небъдното...
Литатру, 28.09.2017 г.
24:15 ч.
"Селска къща" масло, платно, шпакла, художник - Величка Богданова - Литатру
Понякога
© Copyright: Величка Николова -Литатру 1, 2017
Свидетельство о публикации №117100211517
Свидетельство о публикации №117100211517
Рецензии