Любовта се ражда и съществува само в свободния живот.
ЛИТАТРУ
Вървях и се любувах на гората.
Край гъсталака лайкучка съзрях.
Наперено си перчеше листата,
венчето И искреше с цветен прах.
Белочката - навирила нослето –
сияеше до горския трънак!
Пчелички И опрашваха венчето…
Ухаеше на пролетен шубрак.
Откъснах я и в къщи я изкъпах.
От вазичка – с вода я напоих.
Над венчелистчетата се потрудих.
Луната от небето И свалих.
И тя ми се усмихна, но… за кратко,
а после сведе нежните листа.
Стеблото крехко – тъжно се приведе,
венчето клюмна – сякаш от слана.
Лайкучка
© Copyright: Величка Николова -Литатру 1, 2017
Свидетельство о публикации №117092808724
Свидетельство о публикации №117092808724
Рецензии