От днес реших оскъдно да се облека
да ми се виждат всички голотии
и ведро свиркайки си със уста,
да следвам градските мастии.
Видях във бара мъж богат
и го погледнах нежно,
намигнах плавно с ляв клепач,
запуших най- метежно,
разклатих новия си бюст –
полека, уж небрежно.
От чашката си със кафе,
засърбах - баш прилежно.
Не ме поглежда тоз тъпак!
Кръстосвам пак краката.
Очите му – на котарак,
но зяпа към вратата,
а там – младеж с „рус”алаброс,
уста с език облизва…
И рипва този „мъж”богат,
с младежа се изнизва.
Литатру
Мастия
© Copyright: Величка Николова -Литатру 1, 2017
Свидетельство о публикации №117092708932
Свидетельство о публикации №117092708932
Рецензии