Днес музата прекърши моето перо
и си отиде горда, непокорна.
Осиротя напълно бялото зебло.
В сърце ми плаче болка непритворна.
Без муза не нанизвам буквите във стих.
Затъвам бавно в нисшата на Удзи.
Измъкване – не мога и дори - не бих,
защото стиховете ще са *грустни.
Но стига с тази „безпределна празнота”.
Когато Удзи- то премине в Тайдзи,
ще грабна Ин и Ян- ко с моята ръка
и строго ще поискам 2- 3 музи.
От Ян получих музи – точно три.
Помагат ми безспирно, неуморно.
Твориме музика, рисунки – в чудно Хи,
а стиховете пеем в ла мажорно.
( грустни = тъжни,
Удзи = „безпределна празнота”,
Тайдзи = Ян + Ин = хармония )
Музите Ин и Ян
© Copyright: Величка Николова -Литатру 1, 2017
Свидетельство о публикации №117092711208
Свидетельство о публикации №117092711208
Рецензии