Ще танцувам танго – на раздяла.
Ще съм пак във ръцете ти – клопка.
Ще изглеждам съвсем оцеляла
и пияна – без капчица водка.
Ти ще тръгнеш в курс „Лунна пътека”,
а от там ще потърсиш нов бряг,
а пък аз ще се скрия в просЕка -
от съдбата си страдаща, в знак.
Ще си спомням очите ти топли
и на Щурчо любовния глас,
и дъжда, който никак не мокри,
и лицето ти мило – в анфас.
А сега ще заспивам самичка,
със мечта – да сънувам деня,
в който мойта богиня добричка –
ще те върне при мен с любовта.
Не последно танго
© Copyright: Величка Николова -Литатру 1, 2017
Свидетельство о публикации №117092609892
Свидетельство о публикации №117092609892
Рецензии