Сергей Есенин - Не жалею, не зову, не плачу

Сергей Есенин
"Не жалею, не зову, не плачу..."

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой


* * *

Не тъгувам, не викам, не плача,
всичко литва с пролетния цвят. 
И облечен в есенна позлата,
няма да съм повече аз млад.

Няма вече във гърди да блъскаш,
от студа докоснато, сърце,
и страната на брезите пъстри
не ще мами  босите нозе.

Дух на скитник! все по-малко вече
устните ми с пламъка гориш,
о, загубена ти моя свежест,
в чувства буйни, в жадните очи!

Станах ли скъперник на мечтите,
теб живот, в съня ли съм видял?
Сякаш в пролет ранна сред звънците
с коня розов аз съм прелетял.

Всички ние в този свят сме тленни,
тихо капе мед от кленов лист...
Ти бъди докрай благословено,
що си цъфнало да прецъфтиш.

1921
Превод: Мария Шандуркова, 25.09.2017 г.

----------------------------------

Не тъгУвам, не вИкам, не плАча,
всичко лИтва с прОлетния цвЯт. 
И облЕчен в Есенна позлАта,
нЯма да съм пОвече аз млАд. 

НЯма вЕче във гърдИ да блЪскаш,
от студА докОснато, сърцЕ,
 и странАта на брезИте пЪстри
не ще мАми  бОсите нозЕ.

ДУх на скИтник! всЕ по-мАлко вЕче
Устните ми с плАмъка горИш,
о, загУбена ти мОя свЕжест,
в чУвства бУйни, в жАдните очИ!

СтАнах ли скъпЕрник на мечтИте,
тЕб живОт, в сънЯ ли съм видЯл?
Сякаш в прОлет рАнна сред звънцИте
с кОня рОзов Аз съм прелетЯл.

ВсИчки нИе в тОзи свЯт сме тлЕнни,
тИхо кАпе мЕд от клЕнов лИст...
Ти бъдИ докрАй благословЕно,
що си цЪфнало да прецъфтИш. 

----------------------------------

* * *

Не жалею, не зову, не плачу,
Всё пройдёт, как с белых яблонь дым.
Увяданья золотом охваченный,
Я не буду больше молодым.

Ты теперь не так уж будешь биться,
Сердце, тронутое холодком,
И страна берёзового ситца 
Не заманит шляться босиком.

Дух бродяжий, ты всё реже, реже
Расшевеливаешь пламень уст.
О моя утраченная свежесть,
Буйство глаз и половодье чувств.

Я теперь скупее стал в желаньях,
Жизнь моя, иль ты приснилась мне?
Словно я весенней гулкой ранью
Проскакал на розовом коне.

Все мы, все мы в этом мире тленны,
Тихо льётся с клёнов листьев медь…
Будь же ты вовек благословенно,
Что пришло процвесть и умереть.

1921