На изток синее красиво море,
наречено „Черно”, с вълни до небето.
По палавост – лика, прилика с момче,
подмятащо лодчици в гьол край Гезмето.
Израстнало силно, с буен перчем...
Умелият вятър му къдри косите.
А чайките бели му пеят: „Je t`aime,
обичаме ласките твои, вълните!
Когато на плажа от пясъка чист
го стрелнат с поглед невинни девици –
сърцето му трепва и с порив лъчист
ги милва със своите крайбрежни вълници.
Морето е живо. То страда, гълчи,
обича, милее за своята обител.
Любовно ни гледа със сини очи.
За всичките хора е вечен спасител!
Литатру
Любовта на морето морето спасител
© Copyright: Величка Николова -Литатру 1, 2017
Свидетельство о публикации №117092509711
Свидетельство о публикации №117092509711
Рецензии